Джинджифил - млян

Джинджифилът (от турски: zencefil, с научно наименование на латински: Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер, е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак. Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици, наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.

Като подправка джинджифила се използва най-често пресен или сух (стрит на прах) в азиатската кухня. Прибавя се към месни и зеленчукови ястия. С джинджифил се подправят и много сладкиши, меденки, компоти, плодови салати, безалкохолни напитки, ликьори и други.

Джинджифилът влиза в състава на различни билкови смеси и чайове. Прилага се при простудни забилявания, кашлица, хрема, възпаление на гърлото (на върха на чаена лъжичка се слага млян джинджифил и се смесва с мед), нарушено храносмилане. Използват се корените на растението. Изсушените корени са плоски, белезникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. Те стимулират стомашните жлези, имат противомикробни и тонизиращи свойства. Използват се при настинки, за лечение на дихателните пътища. Заради тези му свойства исиота е съставка на чайове с лечебно действие.

Zingiber officinale