Бял пипер - млян

Белият пипер се различава само по това, че се приготвя от зрели плодове. След като бъдат набрани, ги държат три дни и след това ги грухат и мият ръчно в кошница, докато дръжките и меката част бъдат отстранени, след което зърната се сушат. Понякога обаче той се приготвя от сух черен пипер чрез отстраняване на външната обвивка. Не е толкова пикантен като черния, но има по-чист вкус.

Родината на черният пипер е Индия. Той расте свободно в богата, влажна, покрита с листа почва, в тесни долини, разпространявайки се по земята или чрез разклонени корени. Подправката се получава от ферментиралите изсушени узрели червени плодчета на растението. Зелените неузрели плодчета дават сходната подправка зелен пипер след изсушаване или мариноване в саламура или оцет. Белият пипер представлява само ядката на узрялото плодче на растението. След като бъдат набрани, ги държат три дни за да ферментират, след това ги грухат и мият ръчно в кошница, докато дръжките и меката част бъдат отстранени, след което зърната се сушат. Понякога обаче той се приготвя от сух черен пипер чрез отстраняване на външната обвивка. Белият пипер е по-лютив от черния, предпочитан е защото не оцветява ястията и не дразни лигавицата на стомаха.

Бе­ли­ят пипер влияе по­ло­жи­тел­но на хра­нос­ми­ла­тел­на­та система и задстомашната жлеза, намира широко приложение при простудни заболявания, кашлица и ревматизъм. Също така се смя­та за иде­ал­на под­п­рав­ка за хо­ра­та, ко­и­то ис­кат да от­слабнат. Белият пи­пер пре­чи на от­ла­га­нето на маз­ни­ни­те и по­ма­га на ор­га­низ­ма да се про­чис­ти от ток­си­ни­те и от­ла­га­ни­я­та.

Информацията, поднесена тук е създадена с общообразователна цел. Тя не е предназначена да се използва за самолечение и подмяна на добрите медицински практики.
 

(Piper nigrum)