Бял чай

Люлката на белият чай е китайската провинция Фуджиян, от където разновидността Да Бай (Голям Бял) произхожда. Едва през последните години такъв чай се произвежда и в други части на Китай, както и в Даржилинг (Индия), Шри Ланка и на други места с подходящи условия. Белите чайове могат да се берат само през началото на пролетта и при подходящи метеорологични условия. Листата се събират много внимателно, като се внимава да не бъдат наранени по никакъв начин, което ще доведе до окисляване. Затова берачите често използват ръкавици и отрязват връхние листни пъпки с ножици. В комбинация на това, процесът на обработка също е изключително времеемък, не е чудно колко е рядък и скъп този вид чай. Процесът на сушене е плавен и бавен - 3-4 дни, първоначално на открито място, а след това и в закрито помещение. Белият чай е наречен така, заради нежните мъхчета, покриващи младите пъпки и листенцата, върху чаените стръкове. Обикновено за производството се използват само най-младите, все още неразтворили се листни пъпки. След внимателното бране на пъпките от чаеното растение, ензимите се премахват на пара, след което се оформят ръчно,а накрая се сушат. При запарване този чай много бледа шампанено-жълта инфузия, която има лек, нежен, сладникав и кадифен аромат. В комбинация с полезните си съставки, белият чай е много близък до зеления, но съдържа по-голямо количество кофеин.

Китай произвежда бял чай в ограничени количества, най-вече в югоизточната крайбрежа провинця Фуджиян. На практика, този рядък чай е бил привилегия само за императора в продължение на много години. Финият аромат е бил високо ценен, а запарката се е смятала за чудотворна напитка.

Източник: tealandbg.com